Народно читалище "Пробуда 1967" е организация с нестопанска цел. Читалището е първоприменик на учреденото през 1967 г. Народно читалище „Братан Шукеров” ( от 1996г. е преименувано и носи името „Пробуда 1967”-с.Пловдивци). То е самоуправляваща се българска културно-просветна организация и се изгражда върху принципите на доброволността, демократизма и автономността. В него може да участва всеки български гражданин, без ограничение на възраст, пол, партийна, етническа и религиозна принадлежност.

Целта на читалището е да развива и обогатява културния живот, социалната и образователна дейност в населеното място; да запазва обичаите и традициите на българския народ; да разширява знанията и приобщава населението към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; да осигурява достъп до информация.

Народно читалище "Пробуда 1967"-с.Пловдивци е вписано в регистъра на народните читалища към Министерство на културата под № 466

Материална база:

Сградата на НЧ „Пробуда 1967”-с.Пловдивци е построена през 1971г. с доброволния труд на местното население и се помещава на обща площ-322м2.
В сградата са разположени: • Сцена-салон и балкон – 180 места • Зали-3 бр. • Библиотека • Зала - „глоб@лна библиотека”

Общото състояние на сградата е - не добро. През последните няколко години с допълващи субсидии от Министерство на културата се извърши подмяна на част от покривната конструкция, частична подмяна на дограма и подова настилка в залите на библиотеката. Останалите помещения имат нужда от ремонт, за да се използват по предназначение.

Все още на са изяснени произходът и смисълът на името Родопи. Омир нарича тази обширна планинска система „Снежните планини на тракитe”. Овидий свързва имeто с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини - Хемус и Родопа. Според друго предание наименованието Родопи е дадено от египетски фараон в чест на неговата любима, която била от този край. Проф. Балан смята,че то произлиза от гръцката дума „родон“- роза, тъй като на всеки висок връх многобройните ридове се диплят като листата на цъфнала роза. Проф.Кацаров твърди, че името има илирийски произход. Някои автори го свързват с древната езическа богиня Родопа, а други твърдят, че то е съставено от славянските думи „руда“ и „ропа“- руда и яма, което има известно основание, тъй като планината е позната от най-древни времена като източник за добив на руди. Името ѝ обаче не се е изменило от Омирово време до наши дни. През Средновековието част от планината се наричала Славееви гори,а по време на османско иго пак част от нея -Доспатдаг. Понякога тези имена са се използвали и за цялата планина, но не са се утвърдили.

До сега няма написана книга или събрани документи и сведения за миналото на с.Пловдивци ,освен частична информация от библиотечния фонд на читалището .

Старото име на селото ни е Биюкъ-дере / Голяма река/. С указ №7 /23.05.1934 г. е преименувано на - Пловдивци.

Селото е съставено от следните махали : Бекиревска, Падискате, Балиево, Барчината, Лободовска, Хомковска и Топалска. Имената произлизат от родовете, които са ги обитавали и живеят понастоящем. Голяма част от местностите носят имената на: хората, които са ги обработвали - Далиахметско, Режепово, Кундево, Тодоров кочор - или преобладава растението, което расте или се отглежда- Ливадие, Букан, Ворба,. По-интересните имена са свързани с легенди и предания от миналото на района ни, като : Дамузала, Елена , Изкрат, Бабина чука, Съдилището и Циганско градище.

м. „ДАМУЗАЛА” Според предания и разкази на стари хора в района на местността се е намирала турска лятна резиденция. Името означава „диво прасе”. Местността е в близост до стария път за Гърция. Покрай този път се намират останки от хан, използван от преминаващите към Беломорието стада и овчари.

м. „ЕЛЕНА” В спомените си местните жители споменават за останки от укрепен манастир „ Света Елена”. До средата на миналия век местността е обитавана и по настоя щем се обработват земите в землището.

м. „ИЗКРАТ” Първото разположение на селото е било в тази местност.Имало е две махали- Долна махала /района на граничната застава /, Горни къщи /територията на стрелбището/. По време на холерна епидемия населението измира ,от което произлиза и името на местността. Единствената оцеляла е едно момиче, което се жени в Смолян и продава имота си на двама братя от Ляска / района на дн.с.Корита /, които са положили основите на сегашното с.Пловдивци.

м. „БАБИНА ЧУКА” Легендата за тази местност е свързана с живота на една заядлива жена, която извела на паша стадото си през един топъл мартенски ден. След като напасла стадото си и изпрела къделя с вълна, тръгвайки си не пропуснала да се подиграе на баба Марта,че успяла да се възползва от хубавото време.Обръщайки се към гората се провикнала :” Марта – парта напасох си овчиците, изпредох си вълната , духни ми топъл веторчок да си ги прибера по-ранко…” Ядосала се баба Марта и вместо топъл се извил силен вятър, който запокитил жената и стадото към една скала. Местността се намира на връх с надморска височина 1414м. и до сега се използва за прогнозиране на времето от местното население.

м. „СЪДИЛИЩЕТО” Местността се намира на границата ни с Гърция.Представлява отвесна скала, продължаваща в долина. Според преданията по време на турското робство тази местност се е използвала за склоняване и приемане на исляма.На самият връх на скалата хората били връзвани с въжета за краката и спускани в пропастта.

м. „ЦИГАНСКО ГРАДИЩЕ” Сред населението местността е известна като „ Ченгене хисар” .Там се е намирала крепост със същото название, а в по- ранни времена и тракийско светилище.

Има сведения, че в района се намират останки от тракийски могилни некрополи, както и останки от римски мостове.